За морала, за хората и за свинете

През последните дни този казус (http://www.frognews.bg/news_43516/Dvama_pomilvani_ot_Marin_s_podpisi_na_deputati/) нашироко се обсъжда в медията, хората говорят, възмущават се (някои искрено, други само на думи). Имам, обаче, горчивото усещане, че както най-често става у нас, пушилката и брожението около това цинично пренебрежение към решенията на съда, мнението на експертите и естественото човешко чувство за справедливост ще се разсее и ще утихне. И… керванът ще продължи своя ход. Не случайно често използваме поговорката „кучетата си лаят, керванът си върви“. „Керванът“ е онова нещо над и извън нас, на чието движение ние не можем да повлияем. А дали е така? „Керванът“ това са силите и нещата, които са извън (поне така си мислим) обсега на нашата воля и на нашето действие. „Керванът“ това са другите, големците, институциите, държавата. А „кучетата“ сме ние. Но и кучета не сме, за съжаление.
Ето какво мисля по този повод:
И в други държави президентската институция има пълномощието да помилва, НО там подобно безобразие (и бройката на помилваните, и незачитането на становището на комисията по помилванията, и несъобразяването с естеството на престъпленията) е невъзможно. Защо, нали и там Конституцията дава такива права на президентската институция? Защото в тези държави, за разлика от България, има неюридическа, обществено интериоризирана, неписана норма на МОРАЛ, която априори изключва подобно събитие. Тоест, там моралът е едно, тук е друго. Е, именно поради тази причина и не само в този случай всичко у нас е с краката нагоре. Не може моралът ти да е с краката нагоре, а държавата ти да е с краката надолу. С такъв морал, такава държава. Марин очевидно е свиня, но е свиня, защото живее сред свине. И държавата ни ще е свинска, докато се населява от свине. Ето защо „преходът” ще свърши, когато от свине се превърнем в хора.