Защо нова партия?

В публикациите ми се мотивирах защо е необходимо създаването на нова политическа партия у нас. Сега ще се опитам отново да подредя тези мотиви.Те не са собствено политически, а по-скоро културно-цивилизационни. Но ефектът от разрушителното за народа и за страната ни съчетание от фактори (посочени в тези мотиви) изисква именно политическо контрадействие, защото само с политически средства бихме могли да се спасим от катастрофата, в която днес се намира България.

Първият е, че партиите на „прехода“ бяха замислени и конструирани в кабинетите на бившите комунистически партии и на бившите комитети за държавна сигурност, и де факто бяха и продължават да са инструмент за безогледно разграбване на държавата и за утвърждаване на господството не на можещите и на знаещите, а на аморалните, на крадците и на мошениците. Тази констатация е очевидна за всички, защото партиите, появили след 1989 г. на политическия хоризонт, без излючение, съзнателно и в своя изгода не посегнаха на така наречените „свещени крави на прехода“ (виж първата ми публикация), които са основният инструмент за разграбване на държавата и за пауперизиране на народа ни.

Вторият е, че днешната държава, номинално демократична, беше така устроена – чрез новата Конституция, новото законодателство и новите структури и механизми на държавно управление – че този грабеж, наречен „преход”, придоби легална, законова форма, но де факто тази Конституция, тези закони и този начин на управление превърнаха беззаконието у нас в норма. Циничното в случая е, че частната медия (почти без изключение собственост на идеолозите и на играчите на „прехода”) и една голяма част от медийните шамани (също захранвани с парите от заграбеното) полагат титанични усилия да ни убедят, че „преходът“ е закономерно случващ се, т.е. че е закономерно да живеем в несправедливост и в мизерия.

Третият е парализата, сковала обществото ни, чувството за безизходица, което опустошава надеждата (опустошава душите ни и блокира мисленето ни), че в близко бъдеще ще заживеем в правова държава, в държава с добро здравеопазване и образование, със стабилна пенсионна система, и ще имаме доходи, позволяващи да водим един достоен и приличен живот. Тази парализа е катастрофална, защото превръща хората в зрители на собствената им гибел.

Четвъртият е, че ежегодно страната ни напускат 50-60 хиляди младежи, които отиват да учат (освен икономическите емигранти) в чужбина и около 80% от тях никога не се връщат в България. Така държавата ни системно се изпразва от амбициозни, мотивирани и можещи хора, което има катастрофални последици за генетичния фонд на нацията, ако прибавим към това традиционно слабо образованите малцинства (цигани, турци и помаци) у нас, чийто демографски ръст и без това превъзхожда този на останалите групи от населението. От една страна се обезлюдяваме, а от друга, качеството на човешкия фактор от година на година се влошава.

Тези четири мотива (по-точно факторите, които те описват) са достатъчно основание, нещо повече, те са повеля да се предприемат спешни действия за спасението на България. Според мен, единственото ефикасно действие, което може да ни помогне, е създаването на нова – изцяло скъсала с порочните практики на „прехода“ – политическа партия.