След предизвестения разпад на СДС през 2001 г., след изтрезняването от управлението на царската особа, след провала на двете „тройни коалиции“ и особено след парламентарните избори от 05.10.2014 г., все по-гръмогласно „независимите“ медии и щатните политически коментатори-манипулатори ни пробутват като … Има още
-
Публикации, бележки, мнения, анализи, връзки
- Реформата на политическата система – проект
- Отново за реформата на политическата система
- Подновяване на активността на блога
- Реформата, без която не може: реформата на политическата система (демокрацията е мит, реалността е партокрация)
- Хора на поискване
- СПОМЕНИ ОТ БЪДЕЩЕТО
- Възможно ли е реформи да правят нереформирани политически субекти?
- КОАЛИЦИЯ ИЛИ ПАК „ИСТОРИЧЕСКИ КОМПРОМИСИ“
- УЖ ПО ПОВОД НА КАЗАНОТО ОТ М. ТВЕН, А ВСЪЩНОСТ ОТНОВО ЗА РЕФОРМАТА НА ПОЛИТИЧЕСКАТА СИСТЕМА
- Още веднъж за реформата на политическата система (най-важната реформа)
- Legality is a matter of power, not justice
- БАЙ ГАНЬО ГЛЕДА ТЕАТЪР
- ПРОГНОЗА-ХИПОТЕЗА
- ЗАКОНОМЕРНО
- ПОКРАЙ ХИЛАРИ И ТРЪМП ИЛИ… КАК ДА СЕ ИЗБАВИМ ОТ ДЕМОНА НА „ПРЕДСТАВИТЕЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ“
- ОТ КОГО Е ДЕТЕТО? ТВОЕ ЛИ Е ИЛИ Е НА СЪСЕДА?
- Я ДА ВИДИМ КОЙ ГОВОРИ
- МОЖЕ БИ ВИ ИНТЕРЕСУВА? ТЪРСЯТ СЕ УМНИ И ЗНАЕЩИ ЕНТУСИАСТИ
- НЯКОИ РАЗМИСЛИ ПАК ЗА СЪЩОТО
- СТРАННИ СЪБИТИЯ И ВИСЯЩИ ВЪПРОСИ
Архив
- юли 2023
- юни 2023
- юни 2018
- август 2017
- април 2017
- февруари 2017
- ноември 2016
- септември 2016
- август 2016
- юли 2016
- май 2016
- април 2016
- март 2016
- февруари 2016
- януари 2016
- декември 2015
- ноември 2015
- октомври 2015
- септември 2015
- юли 2015
- юни 2015
- май 2015
- март 2015
- ноември 2014
- септември 2014
- юли 2014
- юни 2014
- май 2014
- април 2014
- март 2014
- февруари 2014
- януари 2014
- ноември 2013
- октомври 2013
- август 2013
- юли 2013
- юни 2013
- май 2013
- април 2013
- март 2013
- февруари 2013
- януари 2013
- декември 2012
- ноември 2012
- октомври 2012
- септември 2012
- август 2012
- юли 2012
- юни 2012
- май 2012
- април 2012
- март 2012
- февруари 2012
- януари 2012
- декември 2011
- ноември 2011
Категории
Blogroll
- Архивите на БКП
- Архитектите на ЕС не са целели това да бъде демокрация
- Банките, политиците, специалните служби
- Българите скоро ще си намерят нов "надеждоносец"
- Българският проблем
- ВИП клиентите на ДДС мафията
- Властта трепери да не се събудят гражданите
- Властта: най-големият престъпник в България
- Върхът на айсберга
- ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И ДО СЪВЕТА
- Дали ще умре американската мечта?
- Доброто в страната на тарикатите и продажниците
- Държавна здравна каса, много каси, персонални здравни сметки – посока за дискусии
- Заради огромната държавна субсидия партиите изобщо не са усетили кризата
- Защо липсва българската приказка за комунизма
- Изобретяването на националните идентичности
- Как „Газпром“ засегна Ашхабад и защо България не е Туркменистан
- Как се харчат държавни пари
- Кой изпитва носталгия към твърде реалния социализъм?
- Обръщение на Славой Жижек към окупиралите Уол стрийт
- Общественото образование под масивна корпоративна офанзива – какво следва?
- Състоянието на нещата
Blog Stats
- 9 894 hits
Други публикации, мнения, анализи, връзки
І. КАКЪВТО ПРЕЗИДЕНТЪТ, ТАКИВА И ПОМИЛВАНИТЕ
Точно 455 престъпници са били помилвани от началото на мандата на президента Георги Първанов и вицето му Ангел Марин от 2002 г. до края на 2011 г., научаваме от “Труд”. Вестникът се позовава на информация, публикувана на сайта на президентството и от данни на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” на Министерството на правосъдието (МП), която изпълнява указите за помилванията. По конституция “президентът на републиката упражнява право на помилване”. Първанов прехвърли това си правомощие на вицепрезидента Марин още в началото на първия им мандат. Кои са “спасените” и за какви престъпления са били осъдени е най-строга тайна. Оправданието е: законът за защита на личните данни. От информацията на МП се вижда, че сред получилите милост има хора с наказания, които се налагат за най-тежките престъпления - убийства, отвличания, въоръжени грабежи.
ІІ. http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2012/01/13/1744570_germanizaciiata_na_evropa/?sp=0#storystart
Впрочем, само в Германия (и Япония) се работи така, че да се покрива смисъла на глагола „работя”. Очевидно arbeiten, work и travailler не покриват един и същ смисъл. Немските стоки неизменно са най-висококачествени и винаги намират добър пазар. И този процес е необратим, защото те просто така работят. Но и другите „работят” и с течение на времето се натрупват дисбаланси (ежегодно Германия има бюджетен излишък от около 200 млрд. евро и отгоре). Големият (политически) въпрос е как да не се допусне този естествен икономически процес да доведе до неизбежен политически дисбаланс, защото по-можещият, по-богатият винаги се превръща в лидер. Това е възможно единствено, ако натрупванията на пари не са резултат от икономическа дейност, а следствие от финансови машинации. „Финансовият капитализъм” е измислен от тези, които искат да трупат пари не чрез arbeiten, а чрез врътки на реални и най-вече на виртуални пари. Това е така още от времето преди Адам Смит, но с времето това противоречие между икономическия и финансовия капитализъм се изостря. Едно от средствата за обезсилване на реалния икономически процес е войната... Първа световна, Втора световна, Студена война, сега международен тероризъм... Когато и войните не помагат (защото реалният икономически процес е необратим), тогава се търсят други начини за източване на икономиките на можещите, на работещите. Така се появява ЕС, после и еврозоната. Целта на ЕС е други (а не националните правителства) да взимат решения, свързани с икономиката и финансите (в интерес на неработещите „финансисти”, естествено), а целта на еврото е Германия да плаща „гяволиите” (всъщност това са добре планирани от световния финансов капитал уж недогледани разхищения... тук влизат в употреба и мантрите „демократичност” и „европейско партньорство”– не е политически коректно, не е демократично, не е израз на „добро” партньорство ти да живееш по-добре от съседчето си, независимо, че ти работиш, а то се скъсва от сиести и фиести) на другите страни от зоната и от евросъюза.
Докато Германия не кандиса Европейската банка да пусне общи облигации (т.е. Германия с парите си и с икономиката си да гарантира стабилността на тези облигации, ерго източване на германската икономика) финансовите машинации около еврозоната няма да престанат. Такава е и машинацията от снощи на S&P с намаляването на рейтингите на почти всички европейски държави. Разбира се, Германия се съпротивлява, но... да видим. Най-вероятно тя ще плати (ако не изцяло, то поне в значителна степен) масрафа на страните с дългови проблеми, но ще иска по-голяма част от нейните правила на икономическо и финансово поведение да станат определящи в ЕС, което също не устройва „финансистите”. Предстои да видим как ще се развие борбата. Проблемът е цивилизационен, а не чисто икономически и финансов: как можещите и неможещите, работещите и неработещите, богатите и бедните да бъдат еднакво доволни от (естествено) случващото се.
vladostoy 