Патосът на това (политкоректно) послание е, че апартейдът, холокостът, робството и колониализмът са (били) законни, но несправедливи. Така ли е? Така е.
А патосът на посланието „Democracy is legal“ би трябвало да е (пак в духа на политкоректността), че демокрацията е и законна, и справедлива. Ако се съгласим, че демокрацията е и законна, и справедлива, справедливо ли е една шепа хора да притежава богатство равно на богатството на всички останали хора?
От съществено значение е да се уточни, че богатството на „всички останали хора“ е придобито чрез производителен труд, а богатството на „една шепа хора“ е придобито по спекулативен начин – чрез механизма на лихвата, на кредита (който е пари, които идват от нищото по причина на частичния банков резерв), на правенето на пари от парите, на правенето на пари от нищото. Тоест, всички агенти на производителен труд, 99% от всички хора, притежават богатство равно на богатството на спекулантите, 1% от хората по света, правещи богатство от нищото. Парадоксът е, че това е напълно законно, т.е. democracy is legal, въпреки че е крещящо несправедливо.
Тоест, и за демокрацията е в сила, че „legality is a matter of power, not justice“.
Е, след като не само не води до справедливост, а – напротив – води до крещяща несправедливост, трябва ли да се успокояваме от циничната констатация, че „демокрацията не е най-доброто, измислено от човечеството, но засега няма по-добро от нея“? Очевидно не мислим достатъчно, за да измислим нещо по-добро от настоящата измамна форма на демокрация.
Всички социални турбуленции, на които днес сме свидетели, са следствие от 1) желанието на хората да демократизират настоящата „демокрация“, която, освен че е измамно представителна (защото само формално представя „демоса“, а на практика представя капитала, големите пари), е и крещящо несправедлива и от 2) желанието на притежателите на големите пари да запазят съществуващото „демократично“ статукво (глобалистки тоталитаризъм в днешната му форма). Тези „социални турбуленции“ са евфемизъм на точната дума „война“. Днес се води война между 1-ия процент и 99-те процента, ако … някой все още не е разбрал.
Как може да се демократизира днешната „демокрация“? Първо, чрез глобална, повсеместна забрана на частното банкиране и постановяване на банковото дело като прерогатив на държавата. Банките трябва да са обикновени депозитари, където хората държат парите си, вместо да ги държат в чекмеджето или под дюшека, а кредитите се отпускат при символична, клоняща към нула, лихва. Второ, чрез радикална реформа на политическата система, целяща трансфер на властта от ръцете на самопровъзгласилите се за народни представители бюрократизирани олигархични партийни елити в ръцете на „демоса“ – т.е. представителството от партийно (косвено, централно и непрозрачно) става „мрежово“ (пряко, местно и напълно прозрачно), както наскоро това бе осъществено в Исландия.
vladostoy 