Възможно ли е реформи да правят нереформирани политически субекти?

Като гледам изследването (отново „самофинансирано“ 😉 ) на „Алфа Рисърч“ (на която може да се вярва и досегашните й прогнози винаги са били много близки до крайния резултат)… „Да, България“ – 2.5%, „Нова Република“ – 2.0% и РБ-ГН – 4.0%… Няма да коментирам политическия и кадрови статус на тези три партии. Но това са партиите на „моите хора“. Освен че познавам голяма част от партийните им активисти, членската им маса са хората, сред които съм израснал, сред които съм живял и чиято жизнена философия споделям до голяма степен. И какво излиза? Че за „моите хора“, т.е. и за мен, ще гласуват 8.5% от всички гласоподаватели. Този резултат подлежи на задължителен анализ!

Смея да твърдя, че „моите хора“ са широко скроени, образовани и мислещи хора, чиито разбирания за света, обществото и политиката не са елитарни или догматични. Напротив, в разговор с други хора, тези разбирания на „моите хора“ винаги са били приемани радушно. Тези техни разбирания се припокриват, поне в най-общото и в най-значимото, с разбиранията на всички други хора за света, обществото и политиката. Няма „ние“ и „те“. „Моите хора“ са неразделна част, малко по-различима и малко по-представителна, от всички хора.

 

Тоест, проблемът (тези 8.5%) не е в хората като цяло и, в частност, в „моите хора“. Проблемът е в партиите и политиците, които ги(ни) представят. Проблемът е в начина, по който тези партии се самопредставят в публичното пространство и в начина, по който те комуникират с хората. Проблемът е, че те не могат да убедят хората, че за тях политиката е призвание, а не занаят, от който се хранят и добруват!!!

 

Пак ще се върна на моята идея за най-необходимата и за най-неотложната от всички реформи, които могат да извадят България от блатото: реформата на политическата система. Коя партия у нас си е поставила за цел да реформира политическата система? Никоя, нито една! Как ще убедиш хората, че си тръгнал да изчистиш България от лайната, след като самият ти си покрит с лайна? Как ще убедиш хората, че си тръгнал да се бориш за справедливост и срещу корупцията, след като начинът, по който партиите у нас се финансират и функционират е несправедлив и корупционен. Как ще убедиш хората, че си борец за правдини, след като съществуваш благодарение на отнети от бюджета (т.е. от парите ни за здраве, пенсии, образование и т.н.) пари под формата на държавна субсидия и на толерирани от законодателството корупционни „черни каси“? Единственият достоен и почтен начин една партия да се финансира (и да функционира) е чрез доброволни дарения 1) под формата на членски внос „от-до“ и 2) чрез еднократни, напълно прозрачни, дарения от физически и юридически лица в размер до 1000 лв. Как ще убедиш хората, че си почтена партия, след като нито една българска партия не предлага политическата лъжа да бъде санкционирана от закона? Недопустимо е партиите да не бъдат санкционирани за неизпълнение на своите обещания. Неизпълненото обещание е лъжа. Който е излъгал трябва да бъде отстранен (временно за един или два избора или завинаги при трета констатация на лъжа) от политическата сцена. Как ще убедиш хората, че си тръгнал да работиш за общото благо, след като не си мърдаш и пръста да се отърсиш от всички персонални блага, от които се ползва властта у нас: правителствена болница, НСО, много и луксозни автомобили, резиденции и специални станции за почивка и… десетки са? Как ще убедиш хората, че ще се бориш срещу корупцията, след като самата корупция в лицето на подопечните й медии ти организира и обезпечава цялата медийна представителност и, в частност, предизборната ти медийна кампания? Защо българските партии позволяват медиите да ги правят на шутове и на празнодумци? Защо са се самоподложили на задкулисието! Защото те нямат собствени медии! Нямам предвид вестник, радио или телевизия. Имам предвид голям, мощен, постоянно активен и с обратна връзка (с хората) сайт, който при днешното ниво на комуникационните технологии би играл ролята на общодостъпна, сигурна и високоинформативна медия. Но партиите не искат, защото обратната връзка с хората, каквато такъв сайт ще гарантира, предполага политиците да работят в сайта, а не да се шляят по коридорите на властта и на официозните медии. Не искат и защото в сайта ще им бъдат задавани много неудобни въпроси, на които те трябва да отговарят.

 

И други аспекти има реформата на политическата система, но засега и това е достатъчно, ако бъде поискано и направено.

 

В неделя са изборите. Партийните ръководства (както и голяма част от партийните активи) и на трите посочени по-горе партии са запознати с идеята ми за реформа на политическата система. Но не би. Не пожелаха не само да поставят на първо място, но дори и да заговорят за такава реформа. И, както вече писах тук, вече ще гласувам само за партия, която издига реформата на политическата система като първостепенна своя задача. Така че… в неделя си оставам у дома… за голямо мое съжаление… в очакване все някога такава партия да се появи.

About vladostoy

Associate Professor in the Institute for the Stady of Societies and Knowledge (Department of Anthropological Studies) at Bulgarian Academy of Sciences
Публикувано на Политика. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар