Реформата на политическата система – проект

(този проект, след неговото прецизиране и дооформяне, би могъл да се превърне в програма на нова политическа партия)

Тук няма да се прави политологически анализ на една от най-големите, може би, лъжи в съвременния свят, а именно че живеем в демократични общества. Няма да се обсъжда защо живеем в условията на плутокрация (партокрация), а демокрацията е един лъжовен мит, тъй като формата, в която днес демокрацията съществува, представителната демокрация, прокламира „демоса“ като суверен на властта само номинално, докато фактическият суверен на властта е Капиталът (Партията).

Ще се предложат само няколко идеи за реформа на политическата система, а именно идеи (фрагментарни за момента) за реформа на партийната система (политическите партии) и институционалната система (институционални норми и механизми, регламентиращи функционирането на политическата система), което би довело до трансформиране на квази-демокрацията (плутокрацията, партокрацията) в демокрация.

Тази реформа на политическата система има за цел да избави българската политическа система от недъзите, свеждащи я до параван за измамно манипулиране и ограбване на хората, чрез тяхното превръщане в реален субект на политическия процес.   

(всички дадени по-долу идеи и предложения за реформа на политическата система почти съвпадат с тези посочени тук в моя постинг от 05.06. 2018 г.)

Защо реформата на всички реформи е реформата на политическата система?

Защото в днешните общества политическата система е основната детерминанта, която определя начина, по който функционира държавата, и степента, в която гражданите имат достъп до управлението на държавата. От нея зависи как точно работят всички други под-системи на обществения организъм – финанси, сигурност, съд и прокуратура, здравеопазване, образование и т.н. Казано по друг начин, всяка една под-система на обществения организъм функционира съгласно правилата и нормите, които е създала политическата система. Това е така, защото именно политическата система в лицето на политическите партии е тази, която приема законите (и Конституцията), правилниците, решенията, постановленията, определящи функционирането на обществените подсистеми, плюс че тя има правомощието да назначава една съществена част от ръководните кадри във всяка една от тях. 

Причините за необходимост от реформа на политическата система са повече от очевидни.

1) „За да имаме демокрация „демос“-ът трябва да е основния политически субект, каквато е етимологията на думата „демокрация“, а именно „власт на народа“. Основният политически субект, демосът, би трябвало да е главното действащо лице в политическия процес, а не партиите, както е сега. Мнозина веднага биха казали, че хората застават (или не) зад партиите, гласуват (или не) за тях и така те чрез посредничеството на партиите влизат в ролята на основен политически субект. Да, така би било, ако партиите са тяхна рожба, ако хората могат пряко (а не косвено само чрез вота си на изборите) да имат контрол върху техния живот. Контролът върху партиите чрез избирателния вот е най-голямата измама на съвременната (от 18-ти век до ден днешен) представителна демокрация. Да, чрез своя вот хората определят коя партия колко гласа ще получи, но това е косвен контрол, контрол от второ ниво, квази-контрол, защото той само в много малка степен определя живота на партиите. Както всеки природен организъм, нуждаещ се от слънчева светлина, въздух, вода и т.н. за своето съществуване, така и обществените организми, в случая политическите партии, се нуждаят от необходими условия и ресурси, за да станат и да бъдат част от политическата система. Необходимото условие е държавното управление да не е авторитарно или диктатура, а необходимите ресурси се свеждат до хората (кадрите), съставляващи основното партийно ядро, и най-вече до парите, без каквито партиите не могат да съществуват. И тук ще завърша този абзац (по-нататък ще се дообоснова) с назоваването на прекия контрол, контролът от първо ниво, който демосът може да упражнява върху живота на партиите и чрез който се превръща в основен политически субект: финансирането на политическите партии. Чрез своя вот ние упражняваме само косвено въздействие върху живота на партиите, а чрез тяхното финансиране от нас ние пряко определяме дали една партия ще съществува или не, защото без паричен ресурс партиите умират.

Как стоят нещата в действителност и какви те би трябвало да бъдат, за да имаме демокрация, а не плутокрация или партокрация? Първо трябва добре да проумеем, че не вотът за партиите, а тяхното финансиране е определящо тяхното съществуване – пари за офис, офис оборудване, текущи разходи, заплащане на сътрудници, учредяване и последващ живот в политическото пространство… за всичко това са нужни пари. Второ също добре трябва да се проумее, че за да имаме демокрация (а не плутокрация или партокрация), т.е. „власт на народа“, парите за партиите трябва да идват директно от индивидуален, лимитиран (да кажем от 1 до 20 лв.) месечен членски внос, а не както е сега – уж от членски внос, а всъщност от дарения и от държавния бюджет, съгласно закона за политическите партии, гласуван от самите тях! Тоест първостепенно по важност за една партия е „гласуването“ чрез членски внос: има пари, има партия, няма пари, няма партия. Гласуването на избори за една партия е второстепенно по важност. То определя кои партии ще влезнат в НС, но то е второстепенно по важност, защото преди този „вторичен“ (бих го нарекъл оценъчен) вот ние вече трябва да сме направили своя „първичен“ (животоопределящ за партията) вот или избор. За да се стигне до вторичен по важност вот (гласуване на избори), партиите вече трябва да са част от политическото пространство, което би било възможно, само ако тях ги има, а тях може да ги има само вследствие от нашия членски внос. (горните два абзаца са цитат от предишния ми постинг от 30. 06. 2023 г.)

2) Отдавна преставителната демокрация на практика не представя интереса на народа (на „демоса“) и затова болшинството граждани са се отдръпнали от партиите. Като следствие от това отдръпване партиите не могат да акумулират достатъчен за съществуването им членски внос и най-безочливо си гласуват държавна субсидия (в България размерът на тази държавна субсидия е направо скандален) или разчитат на дарения от юридически или физически субекти. Тоест, това не са партии на гражданите. Те могат да бъдат или „държавни“ партии, защото се издържат от държавния бюджет, или „частни“ партии, когато се издържат от частен Капитал. Не са един и два примерите, когато партии се създават само, за да получат (у нас, ако са получили на парламентарни избори повече от 1% от подадените гласове) държавна субсидия, върху чието разходване има само формален контрол.

3) Сривът в доверието към днешните партии (рожби на съществуващата политическа система) е заложен в самата им природа: те са синоним на единомислието, а единомислието е синоним на тоталитарно мислене. Единомислието ражда „партизанско“ поведение: както принадлежността към определено вероизповедание предполага поведение, подчинено на догмàта на вярата, така и принадлежността към определена партия редуцира свободната воля до единодействие (когато заемането на позиция или вземането на решение се изчерпват със „за“ или „против“). Тази подмяна на политическото (мисленето) с партийното (единомислието) по принцип мутира в съставителство на тривиални и много подобни една на друга политически програми и идейни платформи. За да се прикрие факта, че партиите само номинално представляват интереса на гражданите, те болезнено се стремят да бъдат в режим на постоянно публично говорене – многото приказки трябва да прикриват отсъствието на действие. На практика това се изразява в преекспониран стремеж към комуникация чрез медиите, най-често повърхностна и фрагментарна – банални и скучни изявления, изобилие от политкоректни клишета, коментари на чужди мнения и действия, постоянно съотнасяне към пулса на социалните мрежи.

4) Позиционирането на политическите партии в политическото пространство е квази-идеологическо, защото партиите се легитимират пред обществото по-често чрез отношението им (близост или противопоставяне) към друг (външен или вътрешен) политически субект, отколкото чрез принадлежността им към някаква тяхна собствена или вече утвърдена идеологическа платформа, което още веднъж е потвърждение на констатацията, че става дума за груба и нечестна подмяна на политическото с партийното.

5) Политическата система (партии, институции и висшата номенклатура в тях) си е присвоила (чрез гласувани от самата нея закони и правилници) привилегии – някои от тях буквално възмутителни – заплащани от „джоба“ на всички, които не се ползват от тях и така се е създала една нова каста от „богоизбрани“, една нова „демократична“ аристокрация (αριστος – „най-добър“, „най-благороден“; αριστοι – „благородници“, „аристократи“). Тоест днешната политическа система е въздигнала (чрез гласуваните от самата нея закони и правилници) субектите, които я съставляват (партии, висша партийна, управленска и съдебна номенклатура…) в незаслужено и разхитително привилегирована обществена прослойка (доста раздута, впрочем), което автоматично предполага, че мотивировката на голяма част от кандидатите да станат част от нея е лично облагодетелстване. Разбира се, за съжаление, „демосът“ няма никакъв контрол върху този процес както стана ясно. Справедливостта изисква редуцирането на тези привилегии до едни разумни граници. Това ще стане от само себе си когато партиите започнат да се финансират единствено от членски внос, т.е. когато тяхната дейност стане пряко зависима от одобрението (което се постига чрез плащането на членски внос) на „демоса“. Едва ли в този случай политическата система би се (само)поставила в свръхпривилегировано положение спрямо „демоса“.       

Какво и как трябва да се реформира

(предложения, които подлежат на дообмисляне и прецизиране; други предложения биха били много полезни)

І. Партийната система (политическите партии)

Реформиране чрез Закона за политическите партии: 1) създаването на ясен, недвусмислен критерий за работата на партиите, който да отчита реално свършеното (по отношение на обещаното) от тях и 2) законова регламентация на тяхното основно задължение (към обществото, към гражданите, към избирателите) – изпълнението на поетите ангажименти (обещания).

1) Създаване на два регистъра – „регистър на обещанията“ и „регистър на изпълнените обещания“. Всяка партия на своя сайт трябва текущо да поддържа тези два регистъра. Отделно трябва да има един общонационален сайт на всички регистрирани в съда партии, който автоматично да качва (партиите ще са длъжни ежеседмично да изпращат актуализацията на тези свои два регистъра) тези два регистъра на всяка една партия с цел хората да имат нагледна сравнителна информация кои партии как и доколко спазват своите обещания.

Единствен критерий за изпълнение на дадено обещание е: а) внасяне в комисиите на НС на нов или на промяна в съществуващ закон и евентуално гласуване в зала (ако партията е парламентарно представена) или внасяне в деловодството на НС на нов или, респективно, промяна в съществуващ закон (ако партията не е парламентарно представена) б) внасяне в съответното ведомство на нов или на промяна в съществуващ Правилник за приложение на даден закон и в) внасяне в МС или в президентството на нов или на промяна в съществуващ акт (решение, постановление) на правителството или на президента.

Срещи, разговори, дискусии, обсъждания, кръгли маси и други експертни и академични публични изяви са само стъпки, подготвителна работа за изпълнението на дадено обещание и сами по себе си не са критерий за свършена работа. Този критерий е свързан с обещания, визиращи работата на парламента, на правителството и на местната власт. (Изпълнението на обещанията на евродепутатите и на президента трябва да се оценява по сходен критерий, който допълнително трябва да се прецизира.)

2) Ако в срок от 2 години след даден избор (за Парламент или за местна власт) дадена партия не е изпълнила (или не е предприела конкретни стъпки) повече от 50% от своите обещания, то тази партия по закон трябва да се отстранява от участие в следващия избор. Ако това се повтори (при следващо участие в избори), партията по закон трябва да се отстранява от участие в следващите два избора. Ако се потрети – по закон на тази партия се отнема съдебната регистрация.

3) Премахване на партийната субсидия от държавния бюджет и даренията от юридически или частни субекти, и финансиране на партиите единствено от индивидуален, лимитиран (примерно от 1 до 20 лв.) месечен членски внос. Очевидно (тук трябва да си кажат думата IT специалисти или хора от банковия сектор) от практическа гледна точка необходимо е да се създаде възможност гражданите да плащат членски внос по електронен път (експертите ще кажат как точно – по интернет или чрез нещо от рода на ПОС терминалите) като задължително се запазва тайната на транзакцията, за да не бъдат тормозени, преследвани или уволнявани гражданите поради техните пристрастия към една или друга партия. Членският внос може да бъде и не ежемесечен, ако гражданинът няма физическата, времева или финансова възможност за това, но винаги трябва да е лимитиран, за да не се прикриват с него частни дарения. Дарения от юридически или частни субекти могат да се приемат само до момента на учредяването (съдебната регистрация) на партията и първата година от нейното съществуване – време необходимо тя да привлече към себе си достатъчен брой симпатизанти, които с членския си внос да направят възможно нейното съществуване в политическото пространство.

ІІ. Институционалната система (институционални норми и механизми, регламентиращи функционирането на политическата система)

Реформиране чрез промяна в законите и Правилниците към тях на институционалните норми и механизми, регламентиращи функционирането на политическата система.

1) Промяна на избирателната система: въвежда се мажоритарна избирателна система в два тура. Добре е това да е свързано с промяна на административно-териториалното деление на страната: 120 общини (областите се премахват), 120 депутати. Отделно всеки депутат да има свой „кабинет“: юридически сътрудник (със заплата равна на депутатската) и „технически“ сътрудник. Целесъобразно е към бюджета на депутатския кабинет да се добавя сума от (да кажем) 5000 лв. годишно за заплащане (по законово регламентиран начин) на експертни консултации.

2) Промяна в Избирателния кодекс: активна регистрация на избирателите; районни преброителни центрове; електронно/машинно гласуване; криминализиране на купуването и продаването на гласове и на фалшифицирането на изборните документи, съчетано с чувствително завишаване на наказателната санкция; въвеждане на образователен ценз за гласоподавателите – завършено средно (или минимум основно) образование.

3) Промени в Правилника на НС (не са една или две; например да отпадне възможността водеща комисия да гласува законопроект 24 часа след като той е внесен в нея за обсъждане; тези промени трябва да бъдат конкретизирани).

4) Промени по отношение на поетите от Правителството ангажименти: 2 седмици след избирането му правителството представя (за гласуване от НС) своя управленска програма (задачи и срокове за тяхното изпълнение); текущ 6-месечен отчет на правителството пред парламента; при неизпълнение от страна на правителството на повече от 50% от гласуваната от НС негова управленска програма в продължение на 3 последователни шестмесечия (3 поредни отчета) НС  автоматично пристъпва към избор (в срок от един месец) на ново правителството.

5) Промяна в статута на общинските съветници и намаляване на броя им наполовина (чрез промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация в посока да изпълняват функцията единствено на местен парламент, без управленски пълномощия).

6) В изборите за местна власт участват само хора, които или имат постоянна (минимум от две години) регистрация в съответното населено място, или плащат (минимум от две години) данъци в съответната община – или и двете, или едно от двете.

Публикувано в Политика | Вашият коментар

Отново за реформата на политическата система

Случилото се в политическия живот у нас през последните две години е ярка илюстрация на основния недъг на политическата система (не само в България, а въобще): в този й вид представителната демокрация само номинално може да бъде определена като такава, а де факто тя е представителна плутокрация или партокрация.

Защо това е недъг?

Защото, за да имаме демокрация „демос“-ът трябва да е основния политически субект, каквато е етимологията на думата „демокрация“, а именно „власт на народа“. Основният политически субект, демосът, би трябвало да е главното действащо лице в политическия процес, а не партиите, както е сега. Мнозина веднага биха казали, че хората застават (или не) зад партиите, гласуват (или не) за тях и така те чрез посредничеството на партиите влизат в ролята на основен политически субект. Да, така би било, ако партиите са тяхна рожба, ако хората могат пряко (а не косвено само чрез вота си на изборите) да имат контрол върху техния живот. Контролът върху партиите чрез избирателния вот е най-голямата измама на съвременната (от 18-ти век до ден днешен) представителна демокрация. Да, чрез своя вот хората определят коя партия колко гласа ще получи, но това е косвен контрол, контрол от второ ниво, квази-контрол, защото той само в много малка степен определя живота на партиите. Както всеки природен организъм, нуждаещ се от слънчева светлина, въздух, вода и т.н. за своето съществуване, така и обществените организми, в случая политическите партии, се нуждаят от необходими условия и ресурси, за да станат и да бъдат част от политическата система. Необходимото условие е държавното управление да не е авторитарно или диктатура, а необходимите ресурси се свеждат до хората (кадрите), съставляващи основното партийно ядро, и най-вече до парите, без каквито партиите не могат да съществуват. И тук ще завърша този абзац (по-нататък ще се дообоснова) с назоваването на прекия контрол, контролът от първо ниво, който демосът може да упражнява върху живота на партиите и чрез който се превръща в основен политически субект: финансирането на политическите партии. Чрез своя вот ние упражняваме само косвено въздействие върху живота на партиите, а чрез тяхното финансиране от нас ние пряко определяме дали една партия ще съществува или не, защото без паричен ресурс партиите умират.

Сега малко по-конкретно как стоят нещата на практика и как би трябвало да бъдат, за да имаме демокрация, а не плутокрация или партокрация. Първо трябва добре да проумеем, че не вотът за партиите, а тяхното финансиране е определящо тяхното съществуване – пари за офис, офис оборудване, текущи разходи, заплащане на сътрудници, учредяване и последващ живот в политическото пространство… за всичко това са нужни пари. Второ също добре трябва да се проумее, че за да имаме демокрация (а не плутокрация или партокрация), т.е. „власт на народа“, парите за партиите трябва да идват директно от индивидуален, лимитиран (да кажем от 1 до 20 лв.) месечен членски внос, а не както е сега – уж от членски внос, а всъщност от дарения и от държавния бюджет, съгласно закона за политическите партии, гласуван от самите тях! Тоест първостепенно по важност за една партия е „гласуването“ чрез членски внос: има пари, има партия, няма пари, няма партия. Гласуването на избори за една партия е второстепенно по важност. То определя кои партии ще влезнат в НС, но то е второстепенно по важност, защото преди този „вторичен“ (бих го нарекъл оценъчен) вот ние вече трябва да сме направили своя „първичен“ (животоопределящ за партията) вот или избор. За да се стигне до вторичен вот, партиите вече трябва да са част от политическото пространство, което би било възможно, само ако тях ги има, а тях може да ги има само вследствие от нашия членски внос. Мисля, че стана ясно 😉

 Сега… как стои въпросът с партиите. Партиите са се появили, защото пряката (Атинската) демокрация на практика е невъзможна. Не е възможно да се стигне до консенсусно решение как да се управлява държавата (или полисът в Древна Атина), ако във вземането на решения участват всички, имащи право на глас. Затова се е стигнало до заключението, че имащите право на глас делегират своя глас на избрани от тях политически субекти – хора, организирани в партии – които да ги представляват в законодателната и изпълнителната власт. Така след дълги години монархическо управление и след конституирането на съвременните нации на сцената след 18-ти век се появява представителната демокрация. И тук идва кардиналният въпрос доколко тя е демокрация и кого представлява тя. Назована е „демокрация“, но властта само номинално е в ръцете на „демоса“ и е представителна, но не представлява „демоса“, а този, който дава живот на политическите субекти (партиите) – частният капитал (какъвто почти без изключение е случаят в така наречените „развити“ или „стари“ демокрации). Да, сега не само у нас, но и в редица други страни партиите преобладаващо (имайки предвид, че сумата, събрана от индивидуален членски внос е много малка част от необходимите за съществуването на партиите финансови средства) се финансират от държавния бюджет и донякъде от частни дарения като пропорцията между субсидия и дарения е различна в различните страни. По същество тази схема за финансиране на политическите партии няма нищо общо с демокрацията, защото маргинализира „демоса“, буквално го изважда от списъка на факторите, от които зависи съществуването на партиите. И затова тя е крайъгълният камък на измамата, наречена „представителна демокрация“. Дотук се е стигнало, защото, първо, политическите партии от малки групи от скромни съмишленици-ентусиасти са се превърнали в раздути бюрократични структури, гълтащи огромни средства, второ, самото раждане и последващо съществуване на партиите са превърнати в едно ненужно скъпо начинание и, трето, вероятно и самият „демос“, т.е. хората някакси неохотно са склонни да плащат членски внос, защото исторически погледнато те винаги са били лъгани от тези, комуто са делегирали своето доверие или пари.

Написаното дотук трябва да се разбира като анонс за продължаване на размисъла относно реформата на политическата система, която обсъждах в последните (отпреди 5 години 😉 ) ми постинги в този блог. Считам за уместно този размисъл да продължи, защото случващото се в родната ни политическа система през последните години е повече от тревожно. Освен това гореописаното е валидно за политическата система такава, каквато тя е установена в болшинството страни по света, но нас ще ни интересува как да подредим нашата собствена къщичка, т.е. как да се реформира политическата система у нас така, че тя да почне да работи за хората, а не за самата себе си и за скритите зад нея нейни спонсори.

В постинга ми от 05.06.2018 г., озаглавен „Реформата без която не може…“, съм маркирал основното, което тогава съм счел за определящо в реформата на политическата система. Сега ще огледам още веднъж този текст, ще го изчистя от ненужното, ще дооформя това, което считам за важно в него и ще го дообогатя с идеи и предложения… Накратко, ще се опитам да му придам формата на програма, каквато би трябвало да издигне една нова партия, от каквато страната ни болезнено се нуждае. Да, ако се остане единствено на нивото на написаното и казаното, то това би имало единствено пропедевтичен, образователен ефект, а за да се осъществи реформа на политическата система, нейните поддръжници трябва да влезнат в НС – там се коват законите и само там на практика могат да се реализират важни за страната и хората реформи. Но това не зависи от мен, а от тези от вас, които биха подкрепили едно такова начинание. Знам, че това граничи с утопичното, но съм длъжен да опитам.

Няколко важни начални уточнения:

1) Нямам амбиции за политически и управленски постове. Институционалната власт не ме опиянява, дори ми е напълно чужда. Освен това отскоро съм пенсионер и очевидно други, по-млади, ще трябва да се превърнат във водещи фигури на едно такова ново политическо движение.

2) Аз ще съм единствено идейният двигател, който би могъл (с неизбежната помощ на други съмишленици) да задвижи това начинание.

3) Надявам се тази моя програма да се превърни в общо дело, т.е. да бъде обсъдена и доработена от запозналите се с нея.

4) Нямам скрити помисли да „усвоявам“ нечии пари (а такива ще са нужни както за създаването на добър сайт, където тази програма да бъде качена и да стане достояние на широк кръг от хора, така и, ако въобще се стигне до това, за учредяване на партия и последващо нейно функциониране), тъй като идеята е всеки приход и разход да бъдат сканирани и публично оповестявани.

Знам, че много работа и не малко време (както и някакви пари, но за това ще стане дума в самата програма) ще са необходими за реализацията на един такъв проект, но състоянието днес на политическата система у нас е такова, че се чувствам длъжен да предприема – засега поне като изготвянето на идеен проект – нещо за нейното радикално реформиране.

И накрая да уточня, че няма да се занимавам със злободневие, вадене на нечии кирливи ризи, далавери и прочие, с каквото медията и без това изобилства, тъй като е пределно ясно, че себеуреждането и краденето на обществени пари са се превърнали в нещо като национален спорт, систематично упражняван от нашите „политици“ и „държавници“ от най-ниското до най-високото ниво на политико-управленската йерархия. И затова една радикална реформа на политическата система е жизнено важна за страната и нейните граждани.

Засега е това.     

Публикувано в Политика | Вашият коментар

Подновяване на активността на блога

След пет години пауза в близките дни ще подновя активността на блога с нови публикации, продиктувани – естествено – от случилото се напоследък на политическата сцена у нас.

Публикувано в Политика | Вашият коментар

Реформата, без която не може: реформата на политическата система (демокрацията е мит, реалността е партокрация)

Няма да правя политологически анализ на една от най-големите, може би, лъжи в съвременния свят, а именно че живеем в демократични общества. Тоест, няма да се аргументирам защо живеем в условията на партокрация, а демокрацията е мит. Само ще кажа, че формата, в която днес демокрацията съществува, представителната демокрация, прокламира „демоса“ като суверен на властта само номинално, докато фактическият суверен на властта е Партията[1], конгломератът от всички политически партии, които – от една страна – са фундамент на политическата система, а от друга – по силата на своя същностен, а не декларативен, генезис имат за своя първостепенна цел участието във властта.

Тук искам по-скоро да предложа няколко идеи за реформа на политическата система, която е изградена, най-общо казано, от четири под-системи: партийната система, институционалната система, съдебната система и административната система[2]. Засега предлагам само няколко (фрагментарни за момента) идеи за реформа на партийната система (политическите партии) и институционалната система (институционални норми и механизми, регламентиращи функционирането на политическата система), което би допринесло партокрацията да придобие що-годе формата на демокрация.

 

Защо реформата на всички реформи е реформата на политическата система?

 

Защото в днешните общества политическата система е основната детерминанта, която определя начина, по който функционира държавата и степента, в която гражданите имат достъп до управлението на държавата. От нея зависи как точно работят всички други под-системи на обществения организъм – финанси, сигурност, съд и прокуратура, здравеопазване, образование и т.н. Казано по друг начин, всяка една под-система на обществения организъм функционира съгласно правилата и нормите, които е създала политическата система. Това е така, защото именно политическата система в лицето на политическите партии е тази, която приема законите (и Конституцията), правилниците, решенията, постановленията, определящи функционирането на обществените подсистеми, плюс че тя има правомощието да назначава една съществена част от ръководните кадри във всяка една от тях.

В този смисъл искам да изкажа несъгласието си с широко прокламираната мантра, че днес у нас най-важната реформа, която може да обърне развитието на държавата и на обществото към по-добро е реформата на съдебната система. Това е една приспивна песен за наивници, имаща за цел да отклони вниманието на хората от всетая светих на властта: политическата система. Как ще промениш съдебната система, ако нямаш контрол върху 1) мнозинството в Парламента, който гласува Конституцията, Закона за съдебната власт, част от членовете на ВСС и членовете на Инспектората към ВСС и 2) правителството, което назначава министъра на правосъдието? Приказки за наивници.

 

Причините за необходимост от реформа на политическата система са очевидни и тук ще посоча само някои от тях.

 

1) Отдавна преставителната демокрация на практика не представя интереса на народа (на „демоса“) и затова болшинството граждани са се отдръпнали от партиите. Като следствие от това отдръпване партиите не могат да акумулират членски внос и най-безочливо са си гласували държавна субсидия (в България размерът на тази държавна субсидия е направо скандален). Тоест, това не са партии на гражданите, а държавни партии, издържани от държавния бюджет. Не са един и два примерите, когато партии се създават само, за да получат (у нас, ако са получили на парламентарни избори повече от 1% от подадените гласове) държавна субсидия, която по принцип се усвоява за лични нужди от партийната върхушка. Това дискредитира принципа на представителността, който би трябвало да е първопричината за появата на партиите, и днес твърде малък процент от хората все още имат някакво доверие към тях.

2) Общоизвестно е, че по своята същност политическата партия не може да бъде демократична, защото нейният генeзис е базиран върху принципа на олигархичността, който се изразява в това, че всяка партия е агрегат от управляващо малцинство (партийни  гаулайтери) и управлявано мнозинство (партийни функционери, членове и симпатизанти), произвеждащ неизбежно една бюрокрация от „професионални“ апаратчици, които по своята природа са изпълнители, а не политици. Бюрокрацията като тип организация поражда господство на избраните над избиращите, на делегатите над делегиращите, на мандатоносителите над мандатодателите. Бюрократизацията на партиите обяснява свръхпредставеността в техните среди на определени социални категории (хора с професии, които предполагат не производство на идеи, а следване на вече изработени правила, нормативи, процедури  – юристи, икономисти…), на себеподобни (функционери, апаратчици, чиновници) и на „наши“ хора (непотизъм, шуробадженачество), които най-често нямат нищо общо нито с производството на идеи, нито с производството на реален продукт.

3) Проблемът с упадъка на партиите е заложен в самата им природа: партията е синоним на единомислието, а единомислието е синоним на тоталитарно мислене. Единомислието ражда „партизанско“ поведение: както принадлежността към определено вероизповедание предполага поведение, подчинено на догмàта на вярата, така и принадлежността към определена партия редуцира свободната воля до единодействие (когато заемането на позиция или вземането на решение се изчерпват със „за“ или „против“). Тази подмяна на политическото (мислене) с партийното (единомислие) по принцип мутира в съставителство на тривиални и много подобни една на друга политически програми и „идейни“ платформи. За да се прикрие гузният факт, че партиите не представят ничий друг интерес, освен своя собствен, те болезнено се стремят да бъдат в режим на постоянно публично говорене (именно говорене, а не действие) как и колко са загрижени за интересите на гражданите. На практика това се изразява в преекспониран стремеж към комуникация чрез медиите: най-често повърхностна и фрагментарна (плътно придържане към дневния ред и „философията“ на медиите, които като правило издигат в култ мимолетното, защото утре днешното събитие за тях вече не е актуално), банални и скучни изявления, изобилие от политкоректни клишета, коментари на чужди мнения и действия, постоянно съотнасяне към пулса на социалните мрежи. Поради всичко това интелектуалецът в чистия смисъл на думата по презумпция не може да намери своето място в партийния актив. Същевременно медийното говорене на партийните активисти става жертва на посредствеността. Респективно посредствеността на политическата класа е следствие от факта, че тя вече не привлича в себе си качествен човешки материал. Хората с качества и със способности се ориентират към други професии, които имат по-висок социален престиж.

4) Позиционирането на политическите партии в политическото пространство е квази-идеологическо, защото партиите се легитимират пред обществото по-често чрез отношението им (близост или противопоставяне) към друг (външен или вътрешен) политически субект, отколкото чрез принадлежността им към някаква тяхна собствена или вече утвърдена традиционна идеологическа платформа, което още веднъж е потвърждение на констатацията, че става дума за груба и нечестна подмяна на политическото с партийното.

 

Какво и как трябва да се реформира[3]

 

(това са само някои предложения, които трябва да бъдат дообмислени; очевидно и други предложения ще допринесат за реформата на политическата система)

 

І. Партийната система (политическите партии)

 

Реформиране чрез Закона за политическите партии на партийната система посредством 1) създаването на ясен, недвусмислен критерий за работата на партиите, който да отчита реално свършеното (по отношение на обещаното) от тях и 2) законова регламентация на тяхното основно задължение (към обществото, към гражданите, към избирателите): изпълнение на поетите ангажименти (обещания).

 

1) Създаване на два регистъра – „регистър на обещанията“ и „регистър на изпълнените обещания“. Всяка партия на своя сайт трябва текущо да поддържа тези два регистъра. Отделно трябва да има един общонационален сайт на всички регистрирани в съда партии, който автоматично да качва (партиите ще са длъжни ежеседмично да изпращат актуализацията на тези свои два регистъра) тези два регистъра на всяка една партия поотделно с цел хората да имат нагледна сравнителна информация кои партии как и доколко спазват своите обещания.

Единствен критерий за изпълнение на дадено обещание е: а) внасяне (обсъждане и гласуване, ако партията е парламентарно представена) в комисиите на НС на нов или на промяна в съществуващ закон, б) внасяне в съответното ведомство на нов или на промяна в съществуващ Правилник за приложение на даден закон и в) внасяне в МС или в президентството на нов или на промяна в съществуващ акт (решение, постановление) на правителството или на президента.

Срещи, разговори, дискусии, обсъждания, кръгли маси и други експертни и академични публични изяви са само стъпки, подготвителна работа за изпълнението на дадено обещание и сами по себе си не са критерий за свършена работа. Този критерий е свързан с обещания, визиращи работата на парламента, на правителството и на местната власт. (Изпълнението на обещанията на евродепутатите и на президента трябва да се оценява по сходен критерий, който допълнително трябва да се прецизира.)

2) Ако в срок от 2 години след даден избор (за Парламент или за местна власт) дадена партия не е изпълнила (или не е предприела конкретни стъпки) повече от 50% от своите обещания, то тази партия по закон трябва да се отстранява от участие в следващия избор. Ако това се повтори (при следващо участие в избори), партията по закон трябва да се отстранява от участие в следващите два избора. Ако се потрети – по закон на тази партия се отнема съдебната регистрация.

3) Намаляване на партийната субсидия от 11 на (примерно) 4 лв. на глас за всяка партия, събрала на последните парламентарни избори поне (примерно) 30000 гласа.

4) Създаване на лесна от практическа гледна точка възможност гражданите да плащат членски внос на предпочетената от тях партия. Това могат да бъдат устройства от типа на ПОС терминалите, по един за (да кажем) 5000 души от имащите право на глас. Членският внос трябва да бъде регламентиран в размер на (примерно) „от 1 до 10“ лева месечно и да бъде плащан не непременно ежемесечно, а когато гражданинът има физическата, времева и финансова възможност за това.

 

ІІ. Институционалната система (институционални норми и механизми, регламентиращи функционирането на политическата система)

 

Реформиране чрез промяна в законите и Правилниците към тях на институционалните норми и механизми, регламентиращи функционирането на политическата система.

 

1) Промяна на избирателната система: въвежда се мажоритарна избирателна система в два тура. Добре е това да е свързано с промяна на административно-териториалното деление на страната: 120 общини (областите се премахват), 120 депутати. Отделно всеки депутат да има свой „кабинет“: юридически сътрудник (със заплата равна на депутатската) и „технически“ сътрудник. Целесъобразно е към бюджета на депутатския кабинет да се добавя сума от (да кажем) 5000 лв. годишно за заплащане (по законово регламентиран начин) на извън-юридически експертни консултации.

2) Промяна в Избирателния кодекс: активна регистрация на избирателите; районни преброителни центрове; електронно/машинно гласуване; криминализиране на купуването и продаването на гласове и на фалшифицирането на изборните документи, съчетано с чувствително завишаване на наказателната санкция; въвеждане на образователен ценз за гласоподавателите – завършено средно (или минимум основно) образование.

3) Промени в Правилника на НС (не са една или две; например да отпадне възможността водеща комисия да гласува законопроект 24 часа след като той е внесен в нея за обсъждане).

4) Промени по отношение на поетите от Правителството ангажименти: 2 седмици след избирането му правителството представя (за гласуване от НС) своя управленска програма (задачи и срокове за тяхното изпълнение); текущ 6-месечен отчет на правителството пред парламента; при неизпълнение от страна на правителството на повече от 50% от гласуваната от НС негова управленска програма в продължение на 3 последователни шестмесечия (3 поредни отчета) НС  автоматично пристъпва към избор (в срок от един месец) на ново правителството.

5) Промяна в статута на общинските съветници и намаляване на броя им наполовина (чрез промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация в посока да изпълняват функцията единствено на местен парламент, без управленски пълномощия).

6) В изборите за местна власт участват само хора, които или имат постоянна (минимум от две години) регистрация в съответното населено място, или плащат (минимум от две години) данъци в съответната община – или и двете, или едно от двете.

 

––––––––––––––-

 

Допълнителни съображения относно необходимостта от реформа на политическата система

 

Симптомите на болестта са следните:

1) Общественият интерес е подчинен на личния интерес или, казано по друг начин, политическото е подчинено на партийното;

2) Политиците преобладаващо коментират проблеми и събития без собствено политическо значение, а дебатите им протичат в руслото на един зле режисиран от медиите конформизъм. Тоест, като правило политиците празнодумстват. Идеологията е дегизировка (красива целофанова обвивка на безвкусен бонбон, вкусна стръв за безпаметни лапни-шарани), а не необходима предпоставка на политическата практика;

3) Налице са: а) не идеологическо, а партийно позициониране в политическото пространство, б) не сблъсък на идеи, а партийни боричкания около идеологически нееднозначни позиции, в) залогът на политическата практика не е една идея да победи друга идея, а една партия да победи друга партия;

4) Идеите и идеологиите са театрален декор, на фона на който се разиграва една собствено партийна пиеса.

 

Какво може да се каже за днешната политическа система в България?

 

Позиционирането на българските политически партии в политическото пространство е квази-идеологическо, защото те по-скоро се легитимират чрез отношението им (близост или противопоставяне) към друг (външен или вътрешен) политически субект, отколкото чрез принадлежността им към някаква своя собствена или вече утвърдена традиционна идеологическа традиция.

Болшинството български граждани се отдръпнаха от партиите (затова днес тяхното финансиране не зависи от членски внос, а от държавна субсидия). По същество партиите са дискредитирани: днес един твърде малък процент от българите все още им имат доверие (симптоматично е, че много рядко се поръчват социологически изследвания, които да покажат какъв точно е този процент).

Българските политически партии са в упадък. Техният генезис е квази-идеен, защото хромозомата на тяхната ДНК е груповостта (този недъг, впрочем, е родилен белег на партийността сама по себе си, защото – както е известно – партиите се стремят да събират, докато идеите разделят). Квази-идейността е отрицание на идеологията и затова тя по принцип мутира в съставителство на „експертни“ политически програми и във фетишизация на медийното (пре)експониране.

Партии у нас са се превърнали в „машини за производство на колективни страсти“.

 

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

1) Най-общо казано политическата система се състои от елементи и отношения.

 

2) Политическа система наричаме организираната съвкупност от: политически институции (държавен апарат, правителствени агенции, министерства, общини), политически актьори (партии, политици, граждани, синдикати, НПО), политическите идеи и норми (идеологии, доктрини, закони, правила) и политическите отношения (управляващи-управлявани, държава-общество, международни отношения).

 

3) Обществото се състои от: политическа система, икономическа система, културна система.

От своя страна политическата система се състои от: партийната система, институционалната система, съдебната система и административната система.

 

4) Функции на политическата система: политическа социализация и легитимиране на политическия ред.

Метафункции на политическата система: хомогенизация (запазване на цялостта) на социалната общност и хармонизация с външната среда (икономическа система, културна система, международни отношения).

 

5) Политическият режим (формата на държавно управление) е функция на политическата система. Типологично (по Аристотел) политическите режими биват управление на малцинството (аристокрация, олигархия, плутокрация) и управление на мнозинството (полития, охлокрация, демокрация). Днешната най-разпространена форма на държавно управление, „представителната демокрация“, претендира да се характеризира с власт на мнозинството, с политическо представителство и с върховенство на правото (което има за неизбежно нежелано следствие маргинализирането на политическото за сметка на юридическото).

 

6) Любопитен момент, който се нуждае от по-задълбочено осмисляне, е формата на представителност в Атинската демокрация, а именно: селекцията на управляващите е ставала чрез жребий.


 

ПРИЛОЖЕНИЕ 2

 

Какво в политическото пространство (система) би трябвало да се реформира.

 

  1. Партиите.

а) Идентичност на партиите: идеология, програми, партиен актив.

б) Публично присъствие, прозрачност, структура(и).

в) Публичен образ и медии.

г) Избори, послания, кандидати.

д) Коалиционни споразумения.

 

  1. Номенклатурните привилегии.

а) Държавни партийни субсидии.

б) Осигуровки на депутати и висши държавни служители (сега се плащат от държавата).

в) Почивни станции.

г) Правителствена болница.

д) Национална служба за охрана.

е) Процентът за година прослужено време („допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит” е минимум 0,6%, според постановление на МС от 2007 г., но може и да е повече – например, за депутатите е 1%, както е разписано в Правилника за организацията и дейността на НС, а в съдебната власт по неофициална информация е 2%.).

ж) Разходване на държавната субсидия без обявяване на обществени поръчки.

з) Наеми, жилища.

 

  1. Писането, внасянето, обсъждането и гласуването на закони.

а) Идеология, партийна програма и съответствие на гласуваните закони с тях – мотивировка, отчетност.

б) На сайта на партията трябва да е отразено за всеки кандидат-депутат каква законодателна дейност (защото именно това е негов основен ангажимент по трудова характеристика) ще развива в НС и, отново на сайта на партията, трябва да е налице отчет за изпълнението на поетите законодателни ангажименти.

в) Лична интернет-страница на депутата (и на всички избрани или назначени, заемащи висши позиции във властта).

г) Санкции в случаите на недеклариран лобизъм.

д) В сайта на НС: за всеки внесен и приет закон à кой го е писал (защото презумпцията на парламентаризма е, че депутатите и техните екипи пишат законите; сегашният парламентарен театър – с внасянето и „обсъждането“ на неизвестно от кого писани закони – трябва да бъде преустановен).

[1] Всъщност Партията е квази-реален, фасаден, театрален, ролеви суверен на властта. В своята най-дълбока същност реалният суверен на властта в условията на представителната демокрация – такава, каквато я познаваме от два века насам – е Капиталът, Парите. В този текст този проблем ще се дискутира само в контекста на предлаганите реформи във финансирането на политическите партии.

[2] Виж в края на текста Приложение 1.

[3] В тезисен – но малко по-разширен от представения в текста – вид необходимите реформи в политическата система са изложени в Приложение 2 в края на текста.

Публикувано в Политика | Вашият коментар

Хора на поискване

Това го качвам тук (вече почти не използвам блога си), защото – доживях 🙂 – и мен за пръв път да ме цензурират във фейсбук.   Ако някои полезни идиоти или тепегьоз тарикати, най-жалки „усвоители“ на нЕчии пари (въх, техни … Има още

Оценяване:

More Galleries | Вашият коментар

СПОМЕНИ ОТ БЪДЕЩЕТО

Една от причините, а може би най-важната от тях, поради които „автентично дясното“ у нас е в криза през последните 10-15 години и най-лошото, че допусна да бъде изтласкано от своя идейно-политически терен, е именно тази, за която става дума … Има още

Оценяване:

More Galleries | Вашият коментар

Възможно ли е реформи да правят нереформирани политически субекти?

Като гледам изследването (отново „самофинансирано“ 😉 ) на „Алфа Рисърч“ (на която може да се вярва и досегашните й прогнози винаги са били много близки до крайния резултат)… „Да, България“ – 2.5%, „Нова Република“ – 2.0% и РБ-ГН – 4.0%… … Има още

Оценяване:

More Galleries | Вашият коментар

КОАЛИЦИЯ ИЛИ ПАК „ИСТОРИЧЕСКИ КОМПРОМИСИ“

Още нещичко за… познахте  , за реформата на политическата система, за която постоянно дудна. Става дума за задължителния, според мен, критерий за съставяне на междупартийни коалиции, който трябва да е неразделна част от Устава на всяка една партия. Никакви увъртания около измамното … Има още

Оценяване:

More Galleries | Вашият коментар

УЖ ПО ПОВОД НА КАЗАНОТО ОТ М. ТВЕН, А ВСЪЩНОСТ ОТНОВО ЗА РЕФОРМАТА НА ПОЛИТИЧЕСКАТА СИСТЕМА

  https://www.facebook.com/notes/galini-pankova/%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%BA-%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8-%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B8/1447319005292495   Казаното от М. Твен е в сила и днес, а всъщност е в сила още с появата (началото-средата на ХІХ в.) на демократичната форма на държавно управление (представителната демокрация) по една единствена фундаментална причини: по същество представителната … Има още

Оценяване:

More Galleries | Вашият коментар

Още веднъж за реформата на политическата система (най-важната реформа)

Само реформа на цялата политическа система е решението (излизане от кризата – преди всичко политическа – в която днес се намираме): и преди всичко реформа на представителността, на начина, по който се формира представителността. Днес ни се казва, че представителната … Има още

Оценяване:

More Galleries | Вашият коментар

Legality is a matter of power, not justice

This gallery contains 1 photo.

Патосът на това (политкоректно) послание е, че апартейдът, холокостът, робството и колониализмът са (били) законни, но несправедливи. Така ли е? Така е. А патосът на посланието „Democracy is legal“ би трябвало да е (пак в духа на политкоректността), че демокрацията … Има още

Оценяване:

More Galleries | Вашият коментар

БАЙ ГАНЬО ГЛЕДА ТЕАТЪР

Учудвам се как всички вкупом повярваха, че БСП/Станишев/Маяма Нолова, ей тъй на, от естествена тъпота или от сляпа самонадеяност, приеха през 2009 г. промяна в ИК 31 депутати да се избират с мажоритарен вот и, видиш ли ти, не преценили, … Има още

Оценяване:

More Galleries | Вашият коментар

ПРОГНОЗА-ХИПОТЕЗА

(това написах днес на страницата си във фейсбук) Вчера писах, че ББ (ГЕРБ) изгуби изборите, защото съвсем целенасочено игра в полза на Русия. Това е първопричината (ГЕРБ да нямат президент с вицепрезидент от – евентуално – РБ). Втората по важност … Има още

Оценяване:

More Galleries | Вашият коментар

ЗАКОНОМЕРНО

(това написах вчера на страницата си във фейсбук) Смислено е да се предположи, че ГЕРБ изгубиха изборите поради самонадеяността на ББ, но АЗ НЕ ВЯРВАМ В ТАЗИ ХИПОТЕЗА. Чак толкова тъп (той е необразован и некултурен, но не е тъп) … Има още

Оценяване:

More Galleries | Вашият коментар

ПОКРАЙ ХИЛАРИ И ТРЪМП ИЛИ… КАК ДА СЕ ИЗБАВИМ ОТ ДЕМОНА НА „ПРЕДСТАВИТЕЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ“

Като човек, занимаващ се с наука, за мен всяко твърдение (теза) е истинно, само ако то е защитено от неопровержими доказателства. Долните две твърдения не са такива, но появата им е следствие от факта, че такива или подобни действия вече … Има още

Оценяване:

More Galleries | Вашият коментар

ОТ КОГО Е ДЕТЕТО? ТВОЕ ЛИ Е ИЛИ Е НА СЪСЕДА?

Прочетете. Проумейте. (Виж: https://www.armstrongeconomics.com/armstrongeconomics101/understanding-cycles/the-coming-dark-age/) Отново мрежата е залята от словоизлияния, „анализи“, обзори, възмущения (че и аз се включих по инерция в хора на мрънкачите ;-), ама честно казано ми омръзна да натяквам едно и също)… порой от думи и отново … Има още

Оценяване:

More Galleries | Вашият коментар

Я ДА ВИДИМ КОЙ ГОВОРИ

„Санстефанска България даже не носи името България, защото в руските документи е наричана „руско-дунавска Балканска област“. Това упорито се укрива, защото не отговаря на мита за „освободителната мисия“ на Русия. Русофилите и до днес не могат да обяснят как така … Има още

Оценяване:

More Galleries | Вашият коментар

МОЖЕ БИ ВИ ИНТЕРЕСУВА? ТЪРСЯТ СЕ УМНИ И ЗНАЕЩИ ЕНТУСИАСТИ

Бях тръгнал да пиша за цинизма на еврочиновниците и на европолитиците (https://www.armstrongeconomics.com/international-news/europes-current-economy/eu-govt-pensions-explode-to-e63-8-billion/) и стигнах до… моята „фикс“ идея как да сбъднем кошмара на статуквото: сами да си създадем своя нова, независима, почтена и модерна политическа партия 🙂 Скандалните факти за … Има още

Оценяване:

More Galleries | Вашият коментар

НЯКОИ РАЗМИСЛИ ПАК ЗА СЪЩОТО

По повод на публикацията http://www.telegraph.co.uk/news/2016/08/25/london-mayor-sadiq-khan-hits-out-at-frecnh-burkini-ban-during-pa/?WTmcid=tmgoff_soc_spf_fb&WT.mc_id=sf34297328 Anna Andreeva уместно отбелязва във фейсбук: „The man who banned adverts of women in bikini now is concerned about burkini, what a hypocrite!“ Така разбира кметът на Лондон, Садия Кан, толерирането на различията: жени по … Има още

Оценяване:

More Galleries | Вашият коментар

СТРАННИ СЪБИТИЯ И ВИСЯЩИ ВЪПРОСИ

Днес се навършват 77 години от подписването на Договора „Молотов-Рибентроп“. Хронология на събитията: – След провала на Мюнхенското споразумение (30 септември 1938 г.) Полша и Франция подписват съюзническо споразумение (има се предвид англо-френска гаранция за Полша от 31 март 1939 г.). – На 23 август 1939 г. … Има още

Оценяване:

More Galleries | Вашият коментар