This gallery contains 1 photo.
Да мълчиш като тъпунгер, когато се бръщолеви за някакъв „шопски народ“, е разбираемо, след като си висша номенклатура на най-българопредателската партия в нашата история, коминтерновската БКП/БСП, но да не поднесеш цветя пред паметника на Апостола е непростима гавра с, може … Има още →
І. КАКЪВТО ПРЕЗИДЕНТЪТ, ТАКИВА И ПОМИЛВАНИТЕ
Точно 455 престъпници са били помилвани от началото на мандата на президента Георги Първанов и вицето му Ангел Марин от 2002 г. до края на 2011 г., научаваме от “Труд”. Вестникът се позовава на информация, публикувана на сайта на президентството и от данни на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” на Министерството на правосъдието (МП), която изпълнява указите за помилванията. По конституция “президентът на републиката упражнява право на помилване”. Първанов прехвърли това си правомощие на вицепрезидента Марин още в началото на първия им мандат. Кои са “спасените” и за какви престъпления са били осъдени е най-строга тайна. Оправданието е: законът за защита на личните данни. От информацията на МП се вижда, че сред получилите милост има хора с наказания, които се налагат за най-тежките престъпления - убийства, отвличания, въоръжени грабежи.
ІІ. http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2012/01/13/1744570_germanizaciiata_na_evropa/?sp=0#storystart
Впрочем, само в Германия (и Япония) се работи така, че да се покрива смисъла на глагола „работя”. Очевидно arbeiten, work и travailler не покриват един и същ смисъл. Немските стоки неизменно са най-висококачествени и винаги намират добър пазар. И този процес е необратим, защото те просто така работят. Но и другите „работят” и с течение на времето се натрупват дисбаланси (ежегодно Германия има бюджетен излишък от около 200 млрд. евро и отгоре). Големият (политически) въпрос е как да не се допусне този естествен икономически процес да доведе до неизбежен политически дисбаланс, защото по-можещият, по-богатият винаги се превръща в лидер. Това е възможно единствено, ако натрупванията на пари не са резултат от икономическа дейност, а следствие от финансови машинации. „Финансовият капитализъм” е измислен от тези, които искат да трупат пари не чрез arbeiten, а чрез врътки на реални и най-вече на виртуални пари. Това е така още от времето преди Адам Смит, но с времето това противоречие между икономическия и финансовия капитализъм се изостря. Едно от средствата за обезсилване на реалния икономически процес е войната... Първа световна, Втора световна, Студена война, сега международен тероризъм... Когато и войните не помагат (защото реалният икономически процес е необратим), тогава се търсят други начини за източване на икономиките на можещите, на работещите. Така се появява ЕС, после и еврозоната. Целта на ЕС е други (а не националните правителства) да взимат решения, свързани с икономиката и финансите (в интерес на неработещите „финансисти”, естествено), а целта на еврото е Германия да плаща „гяволиите” (всъщност това са добре планирани от световния финансов капитал уж недогледани разхищения... тук влизат в употреба и мантрите „демократичност” и „европейско партньорство”– не е политически коректно, не е демократично, не е израз на „добро” партньорство ти да живееш по-добре от съседчето си, независимо, че ти работиш, а то се скъсва от сиести и фиести) на другите страни от зоната и от евросъюза.
Докато Германия не кандиса Европейската банка да пусне общи облигации (т.е. Германия с парите си и с икономиката си да гарантира стабилността на тези облигации, ерго източване на германската икономика) финансовите машинации около еврозоната няма да престанат. Такава е и машинацията от снощи на S&P с намаляването на рейтингите на почти всички европейски държави. Разбира се, Германия се съпротивлява, но... да видим. Най-вероятно тя ще плати (ако не изцяло, то поне в значителна степен) масрафа на страните с дългови проблеми, но ще иска по-голяма част от нейните правила на икономическо и финансово поведение да станат определящи в ЕС, което също не устройва „финансистите”. Предстои да видим как ще се развие борбата. Проблемът е цивилизационен, а не чисто икономически и финансов: как можещите и неможещите, работещите и неработещите, богатите и бедните да бъдат еднакво доволни от (естествено) случващото се.
vladostoy