Как може това да се случи?

Единствено възможният начин това – създаването на новата политическа партия и включването й в политическия живот у нас – да се случи е един голям процент от гражданите на България да 1) са убедени, че промяната е крайно необходима, 2) повярват, че единствено със собствени усилия и средства могат да подобрят положението си, 3) се чувстват съпричастни на политическата програма – политическа ориентация, ръководни принципи и практически цели (виж последната публикация в блога) – на новата партия и 4) делегират при избора на местна власт, на  парламент и на евродепутати правото си на глас на новата партия.

Ето някои извадки от публикациите в блога, които дават насока как това може да се случи.

1) Необходимо е потърпевшите от „прехода”, жертвите на псевдодемократичното законодателство, излъганите от щедрите обещания на лъжците и крадците на „новото време” да осъзнаят, че единствено възможният начин да се спре този грабеж е да издигнат свои представители като делегират своето доверие на нов политически субект, на нова политическа партия.

2) В условията на българското медийно пространство, почти изцяло (с изключение на някои сайтове и блогове) в ръцете на хора, които са пряко свързани с далаверите на „прехода”, и при първоначалната липса на финансови средства създаването на ново политическо движение трябва да стартира с изработването на интернет платформа, на една уеб-базирана трибуна, която да даде възможност на първо време да се избистрят идеите и действията, които се споделят от инициаторите (и техните съмишленици) на това движение и които трябва да се предприемат, за да се излезе от блатото на „прехода”. Желателно е тази трибуна да не се превръща в говорилня, а в място където аргументирано се предлагат и компетентно се обмислят реални действия и политики. Крайно наложително е тази платформа да се превърне във форум, където се предлагат конкретни смислени предложения, където се излагат мнения и се стига до изработването на продуктивни решения. Естествено, тя трябва да бъде „районирана” на отделни сектори – законодателство, съдебна система, национална стратегия, държавна политика, държавни поръчки, ДДС, здравеопазване, образование и наука, култура, пенсионна система, МВР, публична администрация и т.н. – където всеки, според своите компетенции и знания, ще може да излага мнения, идеи, предложения. Сектор „общо говорене” няма да има. Тоест, в някакъв смисъл трибуната трябва да играе ролята на банка от идеи и предложения – генерирани от участниците в тази платформа – които впоследствие, на един по-късен етап, да се превърнат в основа на програмата на една нова бъдеща политическа партия.

3) Въпросът за парите и за финансирането е крайно съществен. Очевидно в случая ние сами ще трябва да се финансираме и сами да търсим източници на средства, като по дефиниция се отхвърля възможността донорите на пари да диктуват нашите решения и действия. Финансирането трябва да бъде в името на каузата на това движение и няма да се допусне то да предопределя начина на нейното реализиране. Естествено, разходването на тези пари ще става по един напълно прозрачен за всички начин.

Една по-цялостна представа как това може да се случи всеки би могъл да си създаде като 1) се запознае с написаното в публикациите в този блог и 2) сам се опита да разсъждава върху предложените инициативи.