Въпросът за вярата е крайно деликатен и в крайна сметка чисто субективен. Но, за да вземе някакво решение, човек трябва да бъде вътрешно убеден в неговата значимост, както за него самия, така и за общността, от която той се чувства неразделна част. Респективно, за да достигне до тази вътрешна убеденост, той трябва да е сигурен, че това решение не е плод на заблуда – вътрешна или инспирирана от вън.
В случая става дума симпатизантите на идеята, че днес на България е необходима нова политическа партия да бъдат убедени, че 1) тази нова партия не е поредният конструкт на стратезите на „прехода“, 2) не е личностна амбиция за приобщаване към масата на вече устроилите се и преяждащи с награбеното политически гастрономи и 3) рутината на политическия процес няма да превърне и тази партия в кротко консенсусно политическо образувание, припяващо в общия хор на политическите демагози.
Основна гаранция, че новата партия няма да е поредното „менте” на политическия ни хоризонт, е уверението (засега голословно, докато то не бъде подкрепено от реални, последователни практически действия), че този проект не е плод на лична амбиция, а неизбежна стъпка, единствената, впрочем, която може да сложи край на „прехода”, край на 22-годишния грабеж на страната, край на беззаконието, край на лъжите, за да може България да излезе от състоянието на катастрофа – нравствена и политическа, преди всичко – в което се намира понастоящем. Акцент към тази основна гаранция е твърдото уверение, че в бъдещите си действия тази партия няма да допуска никакви конюнктурни или коалиционни компромиси (на каквито се нагледахме и от страна на сегашните „леви” и „десни” партии у нас) с нейните основополагащи принципи и цели.
Допълнителна гаранция, че тази партия няма да играе старата игра и да бъде поредният участник в грабежа, е 1) начинът, по който тя ще се създаде (открит, доброволен, съпричастен – само ако идеите заложени в основата на тази партия, нейната политическа ориентация, ръководни принципи и практически цели се споделят от достатъчно голям брой хора, само тогава тя ще се регистрира; в противен случай тази инициатива ще продължи да съществува като неформално движение до момента, ако такъв настъпи, когато то евентуално би могло да прерастне в политическа партия), 2) формата на кристализиране на идеите, предложенията и решенията, които ще залегнат в програмните документи на партията (публична – това ще става на страниците на сайта, който предстои да бъде създаден), 3) хората, които ще участват в това начинание (само такива, които споделят политическата ориентация, ръководните принципи и практическите цели на партията; хора, които не са били и не са преки участници в далаверите на „прехода” и хора, които не са били щатни или нещатни сътрудници на бившата ДС) и 4) фактът, че за момента зад тази инициатива не стоят никакви и ничии пари – очевидно в случая ние сами ще трябва да се финансираме и сами да търсим източници на средства, като по дефиниция се отхвърля възможността донорите на пари да диктуват нашите решения и действия; финансирането трябва да бъде в името на каузата на това движение и няма да се допуска то да предопределя начина на нейното реализиране; естествено, разходването на тези пари ще става по един напълно прозрачен за всички начин.
vladostoy 