Бях тръгнал да пиша за цинизма на еврочиновниците и на европолитиците (https://www.armstrongeconomics.com/international-news/europes-current-economy/eu-govt-pensions-explode-to-e63-8-billion/) и стигнах до… моята „фикс“ идея как да сбъднем кошмара на статуквото: сами да си създадем своя нова, независима, почтена и модерна политическа партия 🙂
Скандалните факти за симулиране на работа – фактически заплащане на бонус към заплатата за отсъствие от работа – от страна на евродепутатите изискват един по-обстоен анализ на феномена „политик“ („политика“, „политическо“, „партия“, „демокрация“).
Не само в ЕС, а навсякъде по света на политиците (депутати, управленци, платени партийни функционери…) се плаща не за свършена работа, а само защото са номинирани (или са се самономинирали) като „политици“. Някои ще кажат „не, ако политикът не върши работа, няма да гласувам за него на следващите избори“. Блажени са верующите. Та нали в партийните листи за следващите избори пак ще бъдат включени поне 80% от същите партийни мишки, които и дотогава са били там. На това му се вика „пропорционална избирателна система“ или „гласуване за партийни листи“. Нашият „избор“ се свежда единствено до това за кои партийни мишки да гласуваме: тези от партията „А“, партията „Б“ или партията „В“… Но нямаме избора да изхвърлим партийните мишки от листите, защото такава е волята на партиите, които отдавна са се превърнали в олигархични бюрокрации. Друг би казал „ама нали има преференции“. Механизмът на преференциите е един измамен смокинов лист, с който се прикрива факта, че всички (почти без изключение) в партийната листа са партийни мишки и нашият избор отново е сведен до това да изберем, да кажем, две партийни мишки (ако избирателният район е двумандатен) от предложените, примерно, десет партийни мишки. Тоест, цялата тази партийна гавра, представяна ни като „демократичен избор“, илюстрира фактическата липса на избор: ти не избираш дали да те онодят или не, а това кой точно да те оноди, или казано по-брутално – суверен е не оножданият, а онождащият. „Демосът“ винаги е в позицията на преебан: това е днешната „представителна демокрация“.
И затова няма да се уморя да натяквам (а всъщност аз не само натяквам, но и се опитвам да направя нещо, но всеки се е свил в черупката си, хленчи, възмущава се, многознайничи, но когато му кажеш „хайде заедно да направим нещо, за да променим нещата“, се изнизва като невменяем…): реформата на реформите, която може да промени съвременните до крайност политизирани общества, е реформата на политическата система (всички други реформи – на съдебна система, на здравеопазване, на образование… са много важни, но те са второстепенни по отношение на реформата на политическата система).
Виж:
Реформата, без която не може: реформата на политическата система
Отново за реформата на политическата система и за безнадеждното блеене на агнетата
А сега по същество:
1) Приканвам съмишленици (които пряко или косвено ме познават), с които да образуваме Инициативен комитет за учредяването на нова политическа партия (и, с помощта на които, разбира се, да изготвим необходимите учредителни документи – Учредителна декларация, идеологическа платформа, партийна платформа, платформа за реформи, Устав…добре е сред тях да има поне един юрист и един финансист);
2) Приканвам физически и юридически лица да спонсорират (защото ако една политическа формация не се самофинансира, а разчита на външно финансиране, това означава тя да изпълнява чужда воля), всеки според възможностите си, това начинание, като парите са необходими за: ● регистриране на първо време (докато партията се учреди, за да ни представя пред публичните власти) на нещо от рода на НПО (честно казано не знам колко струва); ● създаване и поддръжка на сайт (с прикачена към него платформа за интерактивен контакт в реално време за изработване на идеи, политики, решения, сделекция на експерти и т.н. – тази платформа е налична в интернет, с отворен код е и се нарича „liquid democracy“, а аз вече почти съм я пригодил за ползване на български език); ● плащане за сървър, хостинг, текуща поддръжка, купуване на добър принтер и на добър скенер (каквито аз нямам за момента), заплащане на скромен (на първо време) хонорар на един юрист, на един финансист и на 2-3 сътрудника за обработка на текущата информация (в сайта и в платформата). По груба моя преценка за целта ще са необходими за срок от шест месеца до една година (ако се захванем здраво и успеем за 6-12 месеца да основем нова партия) около 40000 лв. (разбира се за самото учредяване на партията – обяви в медиите, зала, нотариус, държавни такси и т.н. ще трябват още около 10-ина хиляди).
Засега е това. Търся хора с идеи и с ентусиазъм (аз зная какво и как, но нито зная всичко, нито мога сам да свърша всичко), а не бъдещи партийни мишки, както и едни около 50-ина хиляди лв. (впрочем, за да не бъда заподозрян в користни интереси, нямам никакво намерение лично да оперирам със и да управлявам тези първоначални средства – това ще става от финансист, а всички приходни и разходни документи, до стотинка, ще бъдат сканирани и качвани на сайта и платформата към него).
Ако сами не се извадим от блатото, никой няма да свърши това вместо нас.
(Впрочем тази идея вече съм я обсъждал с някои хора, но… нищо засега. По-известните от тях са заети с градежа на собствения си имидж, със собствените си професионални кариери и с поддържането на медийната си „харизма“, и не им се занимава – иначе са много активни в медиите и в интернет, но когато разберат, че става дума за учредяването на нова партия подозрително се изнизват като пръдня от гащи – с нещо, което иска разход на лично време, на пари, евентуално, пък и не гарантира 100% шанс за личен успех. Те искат да са воеводи на четата, т.е. да бъдат припознати като воеводи на четата, но без много-много да си дават зор. Тоест, искат априори да бъдат назначени за началници. Такива са 99% от известните хора у нас, за съжаление. За мен те са агенти за влияние – дали работят за собственото си влияние или прокарват чуждо влияние е друг въпрос – защото са ангажирани с обработката на съзнанията, но са някак си много „внимателни“, когато става дума за практическа реализация на кошмара на статуквото, а именно – появата на нова, независима, модерна политическа партия. По-неизвестните от тях като правило чакат, ако може някой друг докрай да свърши работата и те просто да седнат на вече отсервираната трапеза. Затова приканвам към реализацията на тази идея умни и почтени хора ентусиасти, които не поставят собственото си благополучие над успеха на общата кауза и които, разбира се, са готови да жертват време и средства за нейната реализация.)
vladostoy 