Още веднъж за реформата на политическата система (най-важната реформа)

Само реформа на цялата политическа система е решението (излизане от кризата – преди всичко политическа – в която днес се намираме): и преди всичко реформа на представителността, на начина, по който се формира представителността. Днес ни се казва, че представителната демокрация е форма на държавно управление чрез упълномощени (избирани от хората, представляващи хората) лица и толкоз. Представителността не може да се свежда до един единствен акт: изборът. Представителността трябва да е жива обратна връзка (в реално време) между упълномощител и упълномощен. Упълномощителят („демосът“) трябва да има ЗАКОНОВОТО ПРАВО да контролира, да влияе върху дейността на упълномощения (политици и партии). Непрекъсната и ЗАКОНОВО ИЗИСКУЕМА прозрачност на дейността на упълномощения: постоянен отчет, лични (и на партиите, и на отделните политици) интернет страници за свършеното. ЗАКОНОВА САНКЦИЯ за тези, които не вършат това, за което са избрани. Кой би назначил във фирмата си някой, който не върши това, за което е назначен или върши каквото му скимне? Е, ние ги „назначаваме“ (но не можем да ги „уволним“ преди следващия избор, а на следващия избор картинката е пак същата) тези паразити, нямаме никакъв контрол върху дейността им и се чудим защо не вървят нещата. Нещата не вървят, защото в момента представителността е един непробиваем щит между хората и политическата система: щит, който позволява напълно безконтролно и безметежно живуркане на политиците и партиите. Това трябва радикално да бъде променено.