Още нещичко за… познахте 
, за реформата на политическата система, за която постоянно дудна.
Става дума за задължителния, според мен, критерий за съставяне на междупартийни коалиции, който трябва да е неразделна част от Устава на всяка една партия. Никакви увъртания около измамното и манипулативно клише, че политиката е изкуство за постигане на възможното или, че политиката е изкуството да се правят компромиси. Именно за това става дума: да се регламентира чрез критерий границата на възможния компромис, отвъд който политиката се компрометира и се превръща в безпринципно съглашателство и низ от „исторически компромиси“.
И сега ги питат нашите партии „с кого ще се коалирате, ако влезете в парламента“. И започват едни каканижения, едни увъртания…
Отговорът, според мен, е прост: 1) с партии, които системно и неотклонно, видимо или по-прикрито, водят антибългарска политика в интерес на друга държава, принципно коалицията е невъзможна, 2) с партии, за които има неоспорими доказателства, че са били замесени в корупционни схеми за източване на държавни средства, принципно коалицията е невъзможна и… (то май че други „системни“ партии у нас няма, ама нейсе)… 3) с партии, които не водят антибългарска политика и не са замесени в корупционни схеми коалицията е възможна, само ако бъде спазен критерият за междупартийни коалиции (залегнал в Устава на партията).
А този критерий би трябвало да е следният: с партия, която приема и дава писмено съгласие, че ще покрепи в парламента и в управлението (в правителството или в общинския съвет…) първите три най-важни приоритета от вашата партийна (предизборна, в частност) програма, коалицията е възможна. Тъй като всеки приоритет от една политическа партийна програма е органически свързан с гласуването или приемането на нов закон (Правилник, Указ, Постановление…) или с промяната на съществуващ такъв, това означава, че партията, с която се прави коалиция трябва да подкрепи с гласовете (подписите, действията…) на своите представители прокарването на тези закони (правилници, устави, постановления…).
Всичко друго е партийна шашмалогия, игра в собствен интерес, а не в интерес на гласоподавателя. И най-важното, всичко друго е една безчестна игра.
vladostoy 