Една от причините, а може би най-важната от тях, поради които „автентично дясното“ у нас е в криза през последните 10-15 години и най-лошото, че допусна да бъде изтласкано от своя идейно-политически терен, е именно тази, за която става дума в долната статия: елитът на „дясното“ у нас се задоволи (а може би такъв му е капацитетът) да бъде съзаклятническа група от public intellectuals (experts who are versed and trained enough to be able to comment on a wide range of public policy issues exposing shibboleths masquerading as accepted wisdom), вместо да бъде авангард от thought leaders (intellectual evangelists who develop their own singular lens to explain the world, and then proselytize that worldview to anyone within earshot). Тези хора постоянно ни предлагат „експертиза“ (нескончаеми „анализи“ на до болка познати неща, „проникновена“ археология на тъмните страни на властта), вместо да ни предлагат идеи (не за малкото и конкретното, а за голямото и същностното, не за иманентното, а за онова „трансцендентно“, което осмисля живота на хората). Знам и не искам повече да зная колко са изцапани гащите на Пеевски или на Цацаров. Искам да зная как тук и сега мога да бъда щастлив и усмихнат. Като добавим към това (безидейността) и трудно прикриваната от тях почти наркотична зависимост от облагите на настоящата власт (пророците не жадуват властта на другите, те са носители на нови властови отношения), мисля че става ясно защо последните парламентарни избори са камбаната, която ознаменува окончателната смърт на „автентично дясното“ у нас.
И тъй като кралят е мъртав, да живее кралят 😉 „Автентично дясното“ е мъртво, да живее „автентичната демократическа общност“. Скъпи „автентични десни“, да не стане пак „преоблякъл се Илия и пак в тия“? 130 депутати се вкарват в парламента с друг начин на присъствие в политическото пространство – не като огледала, а като знамена. Тези знамена са нови хора, нови идеи, ново отношение към тежко болната политическа система у нас.
vladostoy 