ИЗБОРИТЕ В РУСИЯ И СИТУАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ

Путин спечели изборите и това се очакваше. Същевременно в Русия се роди нещо ново и невиждано досега в тази страна: реална, самоорганизирала се, самофинансирала се, демократична съпротива срещу съществуващата в момента там политическа система. Русия се превръща и ще стане – защото новото поколение и тези, които ще дойдат след него не искат и няма да искат да живеят в една мутирала автокрация, и хората го доказаха с множеството си публични изяви, в това число и с улични протести – модерна държава. Ето какви са, впрочем, десетте тезиса – много честно и отговорно формулирани – на протестно движение в Русия: http://www.lenta.ru/columns/2012/03/05/whatnow/

Като контрапункт на случилото се в последните месеци в Русия трябва да отбележим и то със съжаление, че България остана последната страна от бившия соцлагер, където – 1) въпреки чудовищните грабежи на държавна собственост и на държавни пари,  които са основната причина хората да са доведени до състоянието на „матр’ял” и на упоена от чалготии и безперспективност маса от покорни гласоподаватели, 2) въпреки, че по 21 показателя, определящи състоянието на страната и жизнения стандарт на българите, ние сме на последно място сред другите европейски страни, 3) въпреки престъпно написаното и мафиотски прилаганото българско законодателство, позволяващо и защитаващо споменатите грабежи, 4) въпреки доказаната корумпираност и очевидната обвързаност на всички настоящи партии със структурите на бившите БКП и ДС, 5) въпреки страховитият демографски срив, породен от пълната липса на хоризонт за смислено и осигурено съществуване и съчетан с драматична промяна в етническия състав на населението, който обезкървява (освен икономическата емиграция, ежегодно 50-60 хиляди млади хора отиват да учат в чужбина и малцина от тях се завръщат в родината си) България и в скоро време ще я превърне в пустиня от малограмотници и шайка алчни и продажни новобогаташи, 6) въпреки утвърждаващата се тенденция бъдещето да се свързва (поради отсъствието на каквито и да било симптоми, че нещо ще се промени към по-добро) или със злото (приобщаване към кръга на проспериращите грабители и продажните политици), или с доброто (примирението да бъдеш честен, но несретен аутсайдер), 7) въпреки колапса в системите за здравеопазване и за пенсионно осигуряване, който ни обрича на скотско живуркане на стари години или на преждевременна и често нелепа смърт – нищо не подсказва, че хората са недоволни от настоящата политическа система.

Мрън, мрън, мрън, мрънкаме – единствено на това сме способни. Руснаците престанаха да мрънкат и започнаха да действат. Като че ли светът, в който живеем, ужасното блато, в което мизерно живуркаме не е наш проблем. Основното мрънкане е за повече пари. Утре, ако повишат заплатите с 20%, но нищо друго не се промени, хората доволно ще потрият ръчички и ще забравят (защото за тях щастието е единствено повече пари) за споменатите по-горе 7 (седем) фатални феномена, превърнали страната ни в едно от най-лошите места за живеене.

Ужасно се краде, с милиарди на година; ужасно се лъже (и политици, и медии, и „експерти”, и социолози…);  ужасно се осакатява всичко смислено и жизнено („т`ва е положението: или емигрирайте, или играйте по нашите правила”) – и всичко това на наш гръб!

Докога? Няма ли най-сетне и ние българите да се разбудим и да поемем нещата в собствените си ръце (а не да поверяваме съдбата си в ръцете на настоящите партии и на избуялите напоследък техни мутанти, създадени и инфилтрирани с познати муцуни, съпричастни към безобразията на „прехода”), защото времето тече и, освен обезвереното по-старо поколение, което очевидно ще си умре с отворени за нещо по-добро очи, младите в България, както казах, са изправени пред дяволския избор (поради отсъствие на нормален избор – ненормална държава, ненормален избор) или да станат мафиоти или да кретат с по 300 евро на месец, примирени с безобразията около тях.

Това ли искаме?

Всички задават идиотския въпрос „Ама какво трябва да направим, за да се променят нещата у нас?”. Очевидно какво: първо, лична съпротива (доколкото, както и където е възможна) на всичко случващо се (безобразията, имам предвид) около нас, второ, тази лична съпротива трябва да е публично видима, а не да става на маса пред чаша питие и салатка, трето, търсене на начини за обединение на личната съпротива на отделните хора в нещо по-голямо (инициативи, движения… партии) и, четвърто, ако до предстоящите догодина парламентарни избори не се формират такива нови движения и партии – тотален бойкот на изборите (при непроменена и доказала зловещия си облик политическа система, участието в избор между партии и хора, на които се дължи катастрофата на България, е равнозначно на глас за грабежа и мафиотите). Всичко зависи от нашето действие. Оттам се тръгва, друг път няма. „Отгоре” обикновено се спускат хора, зад които стои награбеният капитал. Отдолу, от всеки от нас трябва да тръгнат нещата – всичко друго са спектакли за наивници и безхаберници.

Изборът е в нас и от нас.